Една последна снимка. Изроди, ще плюят на гробовете ви
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
23 февруари 2023 година
Днес в интернет-пространството има доста снимки с надпис „ последната ми светлина преди огромната война “. ФБ подмята мемоари отпреди две години, където ние се смеем, глезим се, майтапим се и опаковаме куфарите си, готвейки се за отпуск, за морето.
Ние още не знаем думите „ Шахед “, „ Искандер “, „ С-300 “. Още не се сепваме от имената Буча, Мариупол, Бахмут. Още спим в леглата си и хабер си нямаме, има ли в нашия блок бомбоубежище.
Ние още мечтаем да се гмурнем с акваланг и да скочим с парашут. Да тръгнем на разходка из планината, да си вземем куче, да напишем книга. Планираме през пролетта да засадим лалета на вилата.
Утре рано ще се събудим от гръм на оръдията. Ще ни разсънят гърмежите зад прозорците, пожарите в дворовете и обезвереният рев на децата.
- Не пердах се, мъничето ми, това е гръмотевица…
Утрешната заран ще промени живота на всеки един украинец. Ще донесе неволя в милиони фамилии. А в хиляди - непоносима мъка.
„ Последната фотография на Артемчик “, ще напише през днешния ден. И не е допустимо да подминеш тази болежка.
Живеехме в един блок. Толкова занимателно момче - Артемка, ярък, чаровен „ очилатко “.
Тръгна на учебно заведение още ненавършил шест годинки. Защото на четири четеше и пишеше добре. Майка му е лингвист.
Добро детенце беше. Можеше всичките си джобни пари да даде на просяците в метрото, непрекъснато влачеше у дома ранени гълъби и котки, цялостни с бълхи.
Първо мечтаеше да стане археолог, след това - хирург. Постъпи и в медицинския лицей, и в историческия факултет в университета. Изучаваше немски и латински. Реши и самичък взе, че научи на 17 години латински и даже написа няколко стихотворения на този античен език.
На 24 февруари 2022 година Артем събра раницата си и сподели на мама: „ Трябва да отида “.
Зрението му беше минус 11 - какъв ти фронт? Но не - той постави лещи и не сподели на никой в здравната комисия, че съвсем нищо не вижда.
Артем участва в борбите за избавление на селището Роган, Харкивска област. В средата на април Аня получава от сина си последно известие: „ Спокойна нощ, мамо “.
Да, ние всички изгубихме нещо в тази проклета война: фантазиите си, проектите, домовете, околните.
А тази жена, Аня, тя през днешния ден разгласява последната фотография на единственото си дете.
Изроди, вие, почналите и подкрепящите тази безсмислена война, искам ви гибел. Хората ще плюят на вашите гробове - векове наред.
А Артем постоянно ще лежи на алеята на Славата, с цел да могат нашите деца в миналото да станат архитекти и лекари. И ние отново ще постваме снимки, на които ще се смеем, ще се глезим, ще се майтапим и ще опаковаме куфарите си, готвейки се за отпуск, за морето.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
23 февруари 2023 година
Днес в интернет-пространството има доста снимки с надпис „ последната ми светлина преди огромната война “. ФБ подмята мемоари отпреди две години, където ние се смеем, глезим се, майтапим се и опаковаме куфарите си, готвейки се за отпуск, за морето.
Ние още не знаем думите „ Шахед “, „ Искандер “, „ С-300 “. Още не се сепваме от имената Буча, Мариупол, Бахмут. Още спим в леглата си и хабер си нямаме, има ли в нашия блок бомбоубежище.
Ние още мечтаем да се гмурнем с акваланг и да скочим с парашут. Да тръгнем на разходка из планината, да си вземем куче, да напишем книга. Планираме през пролетта да засадим лалета на вилата.
Утре рано ще се събудим от гръм на оръдията. Ще ни разсънят гърмежите зад прозорците, пожарите в дворовете и обезвереният рев на децата.
- Не пердах се, мъничето ми, това е гръмотевица…
Утрешната заран ще промени живота на всеки един украинец. Ще донесе неволя в милиони фамилии. А в хиляди - непоносима мъка.
„ Последната фотография на Артемчик “, ще напише през днешния ден. И не е допустимо да подминеш тази болежка.
Живеехме в един блок. Толкова занимателно момче - Артемка, ярък, чаровен „ очилатко “.
Тръгна на учебно заведение още ненавършил шест годинки. Защото на четири четеше и пишеше добре. Майка му е лингвист.
Добро детенце беше. Можеше всичките си джобни пари да даде на просяците в метрото, непрекъснато влачеше у дома ранени гълъби и котки, цялостни с бълхи.
Първо мечтаеше да стане археолог, след това - хирург. Постъпи и в медицинския лицей, и в историческия факултет в университета. Изучаваше немски и латински. Реши и самичък взе, че научи на 17 години латински и даже написа няколко стихотворения на този античен език.
На 24 февруари 2022 година Артем събра раницата си и сподели на мама: „ Трябва да отида “.
Зрението му беше минус 11 - какъв ти фронт? Но не - той постави лещи и не сподели на никой в здравната комисия, че съвсем нищо не вижда.
Артем участва в борбите за избавление на селището Роган, Харкивска област. В средата на април Аня получава от сина си последно известие: „ Спокойна нощ, мамо “.
Да, ние всички изгубихме нещо в тази проклета война: фантазиите си, проектите, домовете, околните.
А тази жена, Аня, тя през днешния ден разгласява последната фотография на единственото си дете.
Изроди, вие, почналите и подкрепящите тази безсмислена война, искам ви гибел. Хората ще плюят на вашите гробове - векове наред.
А Артем постоянно ще лежи на алеята на Славата, с цел да могат нашите деца в миналото да станат архитекти и лекари. И ние отново ще постваме снимки, на които ще се смеем, ще се глезим, ще се майтапим и ще опаковаме куфарите си, готвейки се за отпуск, за морето.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ